G Cadd9 Am7 Cadd9 G /2 G G7M 1.Един скъсан блу джинс и една китара Em Emadd9 Em* за четвърт век на сцена това ми е кяра. D Dsus2 D Но както казваше баща ми музикантска съдба, Cadd9 D благодарен съм му все пак че не ме разколеба. G G7M G Пък и важното в живота е приятели да имаш Em Emadd9 Em* и повече да даваш от колкото да взимаш. D Dsus2 D Важното в живота това е любовта Cadd9 G а богатството и славата те са суета. 2.Музикантската съдба обаче не е за всеки и наистина така е не по дискотеки, а в мазето на Московска 5 най-добре човек можеше истината сам да прозре. Там по силата на някакви неписани закони, ни водеха понеже носим тесни панталони, но и не това беше големият ни грях, Cadd9 E D а че не бяхме като тях. Припев: A Ние нито ще забравим, нито ще простим. D E Дори компромис да направим: кого да съжалим. A Някой който продължава да си мисли, че властта D с кръв се взима с кръв се дава Bm D A и който с пяна на уста слуша сега песента ни. /соло/ G Cadd9 Am Cadd9 G 3.През колко идиотщини живота ни премина. Половината от нас избягаха в чужбина. И какво да правят тук - да умират от глад или парите да перат на някой тарикат? Но кой срещу пари от паметта ще се изтрие, това че като млад е бил принуден да се крие, за да слуша как Ринго, Джордж, Джон и Пол пеят рок енд рол. Припев: Ние нито ще забравим, нито ще простим. Дори компромис да направим: кого да съжалим. Някой който продължава да си мисли, че власта с кръв се взима с кръв се дава Bm D A G E и който с пяна на уста слуша сега песента ни. x2 /соло/ A D E/2 A D E Ние нито ще забравим, нито ще простим. /4 Em* [022003]